Мое детство - Богомил Гудев

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно!
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане — да мога
да си взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.
Всеки ден по една дяволия
да е от мен!