Чучулига - Теодор Траянов
Възлита лъч из нощни кръгозори,
пронизва мрака възгорял рубин,
безкраен здрач безшумно се разтвори,
извишен свод се ширна ведросин.
Подзема химни волна чучулига
(сърце, възмогнато на болки, пей!),
възлита, своята мечта достига,
в лъчиста мрежа тихо се люлей.
Следваща: Новият ден - Теодор Траянов