Далек си ти - Теодор Траянов

Далек си ти, но днес съдба жестока
над гроб забравен мислите ни сле,
венец открои се сред вис дълбока
и немощ сепна нашите криле.

И в горест отчуждени, всеки слага
увехнал стрък над гроба запустял,
с минутен тъжен глед, с усмивка блага,
с молба, в прощения ръце прострял.

Макар насън, сърцето с бол изтръпна,
непоносим бе споменът, нали?
Дели ни всичко, бездна непристъпна
и любовта самата ни дели.