Есенен сън - Теодор Траянов

Умира в бледен запад кротка есен,
на зимна нощ се сянката черней,
една ръка тук вейките люлей,
едно сърце допява свойта песен.

И плахо трепет сетен тих полъхва,
посърнал милва сухата трева,
мираж далече възсия едва,
мираж на утро пролетно въздъхва.

Умира в бледен запад кротка есен,
тя няма тайната си да узнай,
певец за нея само ще гадай,
смъртта целунал в своя сън унесен.