Ездачи - Моника Стоянова

От едно дърво зелено
си откърших едър клон.
Яхнах го и в миг за мене
стана чуден вихрогон.

Запрепусках вред из двора.
Ех, че весела езда!
— Вижте ми жребеца, хора!
Има грива от листа.

Братчето ми ме издебна.
Хвърли ми се на гърба
и успя да ме възседне.
— Дий! — с все сила закрещя. —

Нека гледа всичко живо!
Имам аз по-хубав кон
с къса кестенява грива,
с батковия панталон!