ЛИСАБОН - Еужениу де Андраде

Тая мъгла над реката и града
и чайките от миналите дни, корабите и тълпата
с притиснатите хора (или нарочно така си губят времето),
тая мъгла, откъдето почива светлината на Лисабон,
розова и лимонена над Тежу, тая водна светлина,
не желая нищо друго, а да вървя и да вървя.