Ръцете ти - Румен Ченков

Ръцете ти (малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни.

Ръцете ти - даващи щедро
и ласка, и плам, и утеха,
и обич, таена до вчера,
сърцето ми в себе си взеха.

Предишна: Не обичам фалшивите думи - Румен Ченков
Следваща: Ако аз съм жената - Евгения Георгиева