Магьосница - Евгения Георгиева

Небето необятно ме погълна,
обгърна ме с безбрежна синева.
Представих си, че плувам върху облак,
минавайки под пъстрата дъга.

Незрима бях, прашинка под дъгата,
протегнала към слънцето ръка.
Сърцето ми препускаше щастливо -
Вселена малка, къс от любовта.

От купола на синята безкрайност,
със шепите си пръснах по света,
прашеца на любовната магия.
Дали те омагьосах със това?