Дъжд - Галина Златина

Ситни капчици звънят
и косичката ми мокрят.
Бързо бягам, но дъждът
ме загражда с бистри локви.

Хванали се за ръце,
облачетата лудуват,
сякаш весело хорце
над главата ми танцуват.

Между капките безброй
слънцето лъчи провира.
Казва ми:
— Не бягай, стой!
Тоя дъжд внезапно спира.

Изведнъж дъждът престана.
И на горската поляна
покрай мен на всяка стъпка
се показа бяла гъбка.