Среща - Йордан Стубел

Срещнаха се във полето
Зайо-Байо и щурчето.
Спряха до зелена шумка
на почивка, на раздумка.

— Де си ходило, другарче,
мързеливо цигуларче?
— Де не ходих, зайче сиво,
зайче сиво, закачливо.
Бяхме сбрани на седянка
у кумицата Лисанка.
Бяло платно кос тъчеше,
а синигерът предеше.
Най-работният — врабеца —
с човка теглеше конеца
и мотаеха совалки
две-три катерички малки.
Аз пък работа не диря —
най-обичам да си свиря.
Ами ти къде си било,
дългоухо зайче мило?

— Бях във близката горичка
за водица, за тревичка.
После слязох във селото,
беше почнало хорото.
Лудо скачаше пъдарят,
дваж по-лудо градинарят,
та в градините зелени
хрупах моркови червени…