Приятелство - Георги Константинов

Изчезна. Потъна в земята.
Сега ми звъни среднощ -
събужда ме с новината,
че станал животът му лош,

че вече загива, защото
е жертва на подлостта...
Обличам сънен сакото
и тръгвам към него в нощта.

Той чака на пустата гара.
Небръснат. Измръзнал и зъл.
Загасва в дланта си цигара.
И ритва уличен стълб...

Просветва утрото близко,
а ние, с вървеж разлюлян,
измисляме някакъв изход,
чертаем спасителен план.

А после със дни не го виждам -
да звънне, при мене да спре...
Но аз не му се обиждам.
Разбирам - сега е добре.