Зайченцето бяло - Леда Милева

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило,
зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата.

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Спряла под елхата
с лампичка в ръката
малката светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка —
милата си майка.