ВЕТРИЛА - Нина Александрова

Играя пантонима на талазно
изкуство.
Хрущи дарование –
в оголеността;
ала в ямките на мишите
дупки
се стели рая – на вина-клоака.
Обжалвам я...

А прозорците ми се чупят на
парчета.
Станаха отдавна - огледала...
Изнизах се на хиляди
лентички,
От себе си направих ветрила,
с които в изкуството си
по една душа
крада и правя я –
прокудена от времето на
живите...
С ветрила паяжини нижа
И каня себе си на пир.

Играя гост при мъртвите...