БЕГЪЛКА - Нина Александрова

Отпуснати ръце...
върху празен къс сърце.
Като разперени перки
на русалка,
от която искаш човешка
любов.
Отпуснати мигли...
върху морни очи.
Ломят се от стихията,
която ги застига.
Отпусната гръд...
върху лоно на идея.
Невярна, когато те отнема;
Ала победена, когато
те възвръща към насъщното.

Животът ми – в контрасти;
в стъклено – изваяна
марионетка,
където всичко нейно е и мое.

Удавих се в конците...

Миговете, сред които таях
твоето лице -
безвъзвратно отлитнали гълъби
на природна бегълка...

Бегълка -
с очи на блудна дажба;
вехта равносметка.
Ала – бегълка
в русалчено сърце,
тешащо се и обрасло във стихия
на русалчената глъб,
където без мярата на времето -
съм свободна.
Ала е и това,
което ме убива.

Миговете, сред които
съм homo ludens на безвремие…