Така е при всяка раздяла - Стефан Абаджиев

Декоративни рибки плуват,
обърнати с коремите нагоре.
Врабчетата поглеждат с недоверие
към котките.
Наивните се просълзяват.
Отчаяните плачат с глас,
а мъдрите виновно се усмихват.

Така е при всяка раздяла.

На мене изведнъж ми дожалява
за смъртта
на сребърните рибки
и със силен удар
счупвам огледалото.

Предишна: Усещаш ли как бързат телата ни - Стефан Абаджиев
Следваща: Ти сякаш пееше - Стефан Абаджиев