Есенни терцини - Теодор Траянов

Замлъкнал вятърът подхваща песен странна,
нощта повлича пак наежени крилата,
трепери негде болка, мигом замълчана.

Врата изкъртена се хласка в тъмнината
и глухо удари след удари ехтят,
не сипе ли там някой клетви към съдбата,

че вятърът поглъща всичко в своя път?