Не умът ми не е помрачен - Бети Алвер

Не умът ми не е помрачен,
нито съм жертва пред олтар.
Тялото ми – невидим хотел -
скелет, а не другар.

Асансьори, врати, коридори –
вътре стаи, огледала, стълби.
Стоя и с помътнели взори
от ужаси тръпна.

Нахлува мрак в тъмната стая,
някой прокрадва се с котешки стъпки –
с фалшив паспорт и здрави връзки,
нелепо жаден да ме измами.

Устата съхне – стар тебешир
погълнала сякаш в отмала.
Каквото успях – все съм узнала.
Нека всеки към себе си крачи в мир!