Лек за тежък ден - Венета Мандева

Когато принцът не намира
по пътя твоята пантофка,
когато полета ти спират
капани,мрежи и уловки,
когато шансът ти изменя
и поздравяват те смутено,
защото виждат клеветата-
безшумна сянка зад гърба ти,
когато шпагата ти в боя
се чупи и така подвежда,
когато пада твойта Троя...
остава ти една надежда:

Приятел в нужда се познава,
приятелят до теб застава,
до твойта чест и твойто име.
Приятелят незаменим е!
Любимият те слага в клетка
или бездарно те ревнува,
и брат ти даже прави сметка
наследството ти колко струва,
врага си пък ти сам създаваш-
със своя ум и свойта слава,
приятелят и тях прощава-
той даже завист не познава.
Приятелството е открито,
макар че в него няма ласка,
то гледа право във очите
и подписа си не задрасква.
Приятелят не се срамува,
че чуството му съществува,
а който го превръща в тайна-
той ще те предаде накрая.
Хорацио не е критичен
и Хамлет помни:"Той е с мене!"
Той може само да обича
и мнението си не сменя.

С ръцете си ловя куршуми,
в приятеля ми устремени.
Но той ще притъпи ли с думи
свистящите стрели към мене?
И питам мъртвите поети
с изневерилите любими
защо избраха пистолета,
а не приятеля-за рима?
Не чезне с него самотата,
но става някак по-търпима.
Хорацио е мой приятел.
И питам се дали го има.