Слънчоглед - Теодор Траянов

Замаяно поглежда
зад облак побледнялата луна,
огреян слънчоглед навежда
загаснал поглед настрана.

Натам белей се сребърна алея,
гирляндите на утрото висят,
от рози, лаври, лилии, ясмин.

Дали днес пак сънувам? — Не, самин
аз бог съм в тоя кът.
И влюбен в слънцето — живея!

Замаяно поглежда
зад облак побледнялата луна,
огреян слънчоглед навежда
загаснал поглед настрана.