Генуа - Атанас Далчев

От хълмовете иде хладен дъх на гибел
и вече в сините води на небосклона
дърветата потапят мрежа черни клони,
де сетните листа се бият като риби.

Зад твойте смехове, о, Генуа, аз чувам
мълчанието на гробовете в Сталиено!

1937 г.