Последният дракон - Върбан Димитров

На моста те чаках
в надежда облечен...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах!

Ти ме намери
в гората без сили...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!

Погледнах в очите,
уплашено смели...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!

Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти...
Преди те мечтаех
сред куп непознати
и образи ваех!

Погали ме нежно,
лекува ме с устни...
С ухание снежно,
милувки изкусни -
почти безметежно!

А после изчезна,
разстла тъмнината...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!

На моста те чаках,
унил и безличен...
Зората разплаках -
триглав и различен
и плаках ли, плаках!