Момчето, което винаги чука - Радой Киров

Стоянчо се пука
от скука,
влиза там, влиза тука,
но, дечица,
с ръчица
на вратата той нивга не чука.
Затова
вълшебникът Всичкомога
дойде при него по здрач,
каза някаква дума строга
и го превърна в кълвач.

Отлетя Стоянчо в гората
и кацна на една бука
и по тая бука клоната
цяло лято чука ли, чука…

Всичко туй
той сънувал, дечица,
ала неговата ръчица
с охота и леснота
чука вече на всяка врата.

Предишна: Прела баба - Цанко Церковски
Следваща: Среща - Йордан Стубел