Есенен ден - Теодор Траянов

Тайнствен говор в глухо шумоление,
потисната печал: в усоен кът
задрямал вир почива, уморени
отсенки и листа на него спят.

Под златолистен свод отеква кобен,
тих плясък на невидими весла,
надвесен скритом някой призрак гробен
засенва всичко с облачни крила.

Таинствен говор в глухо шумоление,
потисната печал: в усоен кът
задрямал вир почива, уморени
отсенки и листа по него спят!