Ела - Евгения Георгиева

Мълчание гласа ми грабна
и скри го в шепот на листа,
сълзите ми в роса превърна
и пръсна я във утринта.

Ръцете ми в молитва стисна
и сплете в клони на ела,
нозете с корени овърза
и спусна в рохката земя.

На кръстопът дърво ме стори,
под сянката ми да се спреш,
зелена нежност да те гали,
да вдишаш моя мириз свеж.

Да те приспя, да те омая,
да ме усетиш във съня,
да пожелаеш да ме имаш
по-влюбена от всякога.

Да се събудиш със усмивка,
във мойте клони на ела,
в сърцето с болка да откриеш,
че липсвам ти, че съм ЕДНА!