Въгленче - Галина Златина

Мама гледа от вратата
как навън угрижен тичам,
нещо търся из цветята
и под храстите надничам.

— Мамо, въгленче в тревата
светеше нощес, а днес,
гледам, няма изгорено.
Всичко си е пак зелено.

Светлинката му прекрасна
от росата ли угасна?
Вятър ли го скри в шушулка?
Въгленче ли бе?
— Светулка!