Тя е всичко - Върбан Димитров

Тя е всичко! Моя вселена,
галактика с нежни очи...
Предсказана болка, стаена,
обича, целува ... мълчи!
И страда, когато е слаба,
когато заспива сама.
Когато единствен е хляба,
а утрото вдишва тъма!

Тя е всичко! Слънчево цвете,
поезия, драма... живот!
Роял за щурчетата лете,
сънуван към щастие брод.
Усмивката сутрин с кафето,
дъгата след кален порой ...
Топола израсла в полето
да брани от бури и зной!

Тя е всичко! Друга не искам,
адреса отдавна го знам.
Букета отляво притискам,
стоя на вратата й ням...