Ласка - Галина Златина

Локвата дали хитрува?
На ленива се преструва,
а тъй бързо отпътува!

Вчера спеше в тази яма,
беше толкова голяма,
а пък вижте, днес я няма.

Слънцето с усмивка ясна
каза й, че е прекрасна
и без нея ще угасне

и забрави за шегата.
А от ласката му сгрята,
тя политна над земята.

Изведнъж — каква промяна!
Облаче прекрасно стана
със дантелена премяна.

Предишна: Кокошите патенца - Крум Пенев
Следваща: Мое детство - Богомил Гудев