В МЕН МАЛЪК ПРИНЦ - Нина Александрова

Натрапчив цигарен вкус
и шарки в чаша от кафе.
Познат свят,
светлина восъчно-жълта;
дреха под форма на човек

И вятър, и усое човешко.
Тлака от минало –
потребно, прастаро.
Винетка на пергамент
и ескиз за моден подиум.

И сред мирна тишина,
улична, камертон на нечий герой
от кръгло време, улично.
И огледала, пречупени на ръбчета,
отразяват сто лица.

Пъстри накити
на епохална гръд
и мяра за безконечното.
На зигзаг в чаша с шарки

нарисувах си герой...
- А, ти-героиньо-
“нарисувай ми овца”
която не виждам.