Триолет - Теодор Траянов

Две тайни очи се в сърцето усмихват,
вълни се възземват към мъртвия бряг,
но в тях не проблесва ни пламък, ни зрак,
две тайни очи се в сърцето усмихват,
отсянка запира над сънния мрак,
целува го мълком, пониса се пак,
две тайни очи се в сърцето усмихват,
вълни се разбиват по мъртвия бряг,
две горки въздишки, две жалби не стихват.

Предишна: Светла чаша - Теодор Траянов
Следваща: Предутринна - Теодор Траянов