ЗВЕЗДЕН ЧАС - Бети Алвер

Връхлита животът с трудни въпроси!
Сам себе си питаш – какво и защо си?

О, нека нощта безпощадно бие –
името свое не смей да затриваш!

Виж там – окапали листи незримо,
в светлина се пилеят – неповторима.

Липсва ти цел? – иди и узнай тогава,
какво е нужно за собствена слава.

Как доброто нивга добро не паща,
но злото – за жалост – зло го не хваща.

Как тъй ни затрогват с нежност цветята,
а звездният час е все тъй неочакван.

И огънят, в който неясно тръпнем,
не гасне ни сутрин, нито на мръкване.

Попитай тези, дето крачат до тебе!
Мъртвите питай, и живите редом!

Но не закачай онез, дето гаснат.
Цени живота – на случайност подвластен.

Жестоко грабва, без милост отнася –
вярвай – по-чистите и от сълзата.

Лодкарят идва и без да подбира,
не пита искаш ли или не – да умираш!