Съдбата на света - Бети Алвер

Съдбата на света, везни
измерват до грам.
Луд или не – броиш до три
и си вече отсам.

И знаеш си – неповторим,
за тънка жичка уловен,
над бездната – висиш един ,
акробат... необикновен!

Не протягай дръзка ръка
към отсрещния скат.
Наказва се всяка злина,
дори през главата ти, брат!

Екот скалите тресе –
в страх не люлей се – лост,
по-лек и от птиче перце,
ти самият си мост.

Предишна: ДВЕ ПЕСНИ ЗА ПРОЛЕТТА - Бети Алвер
Следваща: ЕКСТАЗ - Бети Алвер