Костенурка и буболечка - Йордан Стубел

Тръгнала самичка
през гора-горичка,
ходи и се щурка
баба Костенурка.

На върбова клечка
стрина Буболечка
отвисоко гледа
като дълга Неда.
Отвисоко пита,
във шумака скрита.
Шума зеленее,
Буболечка пее:

„Баба Костенурка
ходи и се щурка
през гора-горица,
да пасе тревица
по гори, ливади,
за мушици млади.“

— Буболечке драга,
много ти приляга!…
Като остарееш,
няма да се смееш.

Само туй й рече,
рече отдалече
и се пак защурка
баба Костенурка.
във гора-горица,
да пасе тревица…