Земен път - Теодор Траянов

И сетний спомен тихо днес изчезна,
в сърцата хиляди слънца блестят,
вълшебен ден притваря тъмна бездна,
свободен свети наший земен път.

И грешник слаб, аз падам на колене,
за всичко тук прощение дочух,
далеко са среднощните видения
и ласките, и техний шепот глух.

Днес виждам в теб изкупена другарка
и благославям лъчезарний бряг,
потъва там с оставената варка
на моя химн смразяващия мрак!