Било е шумно в нашта къща - Дамян Дамянов

Било е шумно в нашта къща
и като дете съм тичала на двора.
Сега тъй рядко у дома се връщам,
отвикнала съм с мама да говоря!

Тя моите дрешки пази още,
за грижите й спомнят и за радост,
до люлката прекараните нощи
и за безвъзвратно отлетяла младост.

Като гнездо леглото ми сега е празно.
Над него мама в рамка потъмняла,
прибожда с габърчици снимки разни:
и зет, и дъщеря, и внуци палави.

Когато вечер хората се сбират
и в къщите съседски шумно става,
пред снимките ни мама спира
и с нас до късно разговаря!