УТРИННА ТРЕВОГА - Радой Киров

Татко на юначето
тича за калпачето,
дядото и той,
разтревожен яката
с две дебели якета
гони внука свой.

Посред олелията,
мама му филията
маже с мармалад,
баба вика: „Милото
мляко не е пило то,
ще умре от глад.

А пък първолачето,
а пък то, юначето,
вика с гняв голям:
„Как, нима не виждате
колко ме обиждате
— мога всичко сам!"