ПОСЛАНИЕ - Бети Алвер

Когато потрябва днес-утре,
в бездънната нощ
ти самият
своя дял от живота
надълбоко да спуснеш –

внезапно и страшно,
от столетие ново тласнат,
ти самият,
в пустинята каменна даже
прехласнат,

само ти
от вечност белязаният,
пренеси словото живо
от епохи отминали

и не забравяй за нас.
Дори сред звездите
ти - прокълнатият -
поет си сега
и завинаги.