Призрак - Теодор Траянов

Тук призрака на твойта алчна радост
у мойта скръб наново потопи,
упойката на непозната сладост
налей в душата, нека тя заспи.

Възлез, жена, макар душа да стене,
в смъртта й ти насита потърси,
тогаз вземи на мраморни колене
главата ми и шемет поръси!

Сложи над нас горящ венец от тръне
и любовта безумна увенчай,
и може би небето ще отгъне
затулен кът, де утрото играй.

А може би в блаженствата си щедри
животът цял за миг да изгори,
и в красота порочна, знойнобедра,
телата ни смъртта да претвори!