Вълчо и Лисана - Асен Разцветников

— Мари, кумице Лисано,
де си ранила тъй рано?

— Ходихме, Вълчо, с децата
грозде да зобим в лозята.

— Мари, кумице Хитрано,
рухото ти е съдрано.

— Миткал си, Вълчо, в тъмите,
та ти не видят очите.

— Мари, Лисанке устата,
де ти остаха децата?

— Пратих ги, Вълчо, с пъдаря
да поразгледат пазаря.

— Лисано, майка юнашка,
защо си днес без опашка?

— Скрих я зарана в долапа,
да я росата не цапа.