Пролетно съзвучие - Теодор Траянов

Потъвайте безследно,
вий, облачни кервани!
Простора вечен любя
и ведрия му лик!
Литнете безогледно,
предсещани желания,
аз няма да изгубя
дочакания миг!

В безкрая се извиват
реки, с вълни лъчисти,
към странна гибел тичат,
орисан тъмен бряг!
Вълни! Над вас проливат
тревите сълзи чисти
и с тайната ви кичат,
що крие техний бряг!

Тук пътя аз налучих
към тайни отразени!
Небето вечно любя
и земния му лик!
Сърцето днес научи
словата най-блажени,
аз няма да изгубя
дочакания миг!