Големите - Иван Вълев
Все нещо спорят и се карат
и вече с нас не разговарят.
А мен да бъбря ми е сладко
не с котката, ами със татко.
Да питам кой върти Земята,
защо джуджетата са дребни,
защо са сини небесата,
защо петлите имат гребени?
Събрал съм вече сто въпроса:
за сфинксове, за космодруми.
Ей тук, в главата си ги нося…
А котката мълчи срещу ми.
Следваща: Врабче и славей - Асен Босев