МРАЧНИ ФАНТАЗИИ - Бети Алвер

Като игла страхът гръдта ми пронизва.
Парят остро частици – огледало строшено, стъкло.
В нозете котка се стрелва – за зло –
умът изтръпва – от полъх на ужас близнат.

От що се боя? Като бял ден е ясно –
орис – да чезнем в лапите на титан,
целия свят стиснал в гигантска длан,
кълбото земно сграбчил – за да го яхне.

Коварно жестоки, опасно железни планове –
изсичат горите – безумие до безкрай!
Комините – дръзко и до съчка -
ще ги изгълтат комай!
Ех, дано като талисмани поне,
чудовището да ни опази!