Последна есенна вечер - Теодор Траянов

Забулената обгоряла есен
разстила в равнините ледна вечер,
прехвръква плахо като чужд снегът;
дълбоко някъде във лес далечен
талазите на есента шумят.

Като словата верни в мрачна песен
прелита орлек врани; възридава
далеко вятърът над тъмен лес;
зловещ припев из мрака проечава:
смъртта! смъртта! — ще царствува от днес!