Лятна буря - Галина Златина

Бурята насред гората,
спря, приседна на тревата
и започна да пресмята:

„Днес обрулих оня орех,
куп пране в калта съборих
и… какво ли още сторих?

Ех, преди по-млада бях
и където се явях,
винаги вселявах страх.

С рев връхлитах над селата,
керемидите премятах
и ги чупех на земята.

Остарявам ли? Не знам.
Ала вече ме е срам,
че полюшвам се едвам.

Че онуй момче в полето
вместо да го бутна — ето —
аз… помилвах му лицето.“