ПРИМИРЕНИЕ - Бети Алвер

Две сестри бледи, зли, отчуждени,
сърцето тревожат и не престават.
Добро и зло объркват в мене –
за труд едната копнее –
другата се прозява.

Жлъчно над лакомства се надсмиват,
дори тестото в нощвите стъпкват.
С шпага една срещу друга налитат,
само разумът ги укротява.

Едва ли в очи се набиват
тия сестри – във вихър родени.
Фурии нали са – бодрост ми вливат,
дори да съм над обувките си наведена.