Дъб - Николай Ракитин

Цъфнала поляна,
стар сред нея дъб —
не с една е рана,
не с една е скръб.

Със другари расъл
някога в тоз край,
от смърт не се плашел
и сега нехай.

Сам се бори с бури;
пролет щом изгрей,
връх побил в лазури,
горд се зеленей.

Радва се на всичко
и разгръща пак
зарад всяка птичка
своя гъст шумак.