Предутринна - Теодор Траянов

Безкрайна нощ в земята черна втъна,
замряха уморените очи,
тела споени странен плащ обгъна,
неземна жар и призрачни лъчи.

Заветен сън сред химн свещен издига
горящ смарагд, откъсната звезда!
И рози, мак предзорна чучулига
пилее по блестящата следа.

Смрачен просторът бавно побелява
пред радостта на погледа ни чист,
благоуханен земний лъх повява
от всеки кът, от всеки цвят и лист.