Котарана мърморана - Михаил Лъкатник

Котарана мърморана
легнала ми на юргана.
Как до мене е заспала,
ни съм чула, ни видяла.

Тъй е кротка тъй е мила!
Да я пъдя нямам сила.

Тихичко до мен лежи.
Да лежи! Не ми тежи!
Баба мляко й е дала,
та добре се е наяла.
А кога се наяде,
ляга, мърка и преде…

— Котаранке, мърморанке!
Котаранке, мързеланке!

Ето вече сто недели
без вретено, без къдели
преде, преде, преде, преде,
а пък нищо не изпреде!