Тъжни стихотворения
В тази категория има 71 стихотворения, разпределени в 8 страници.
Тъжен привет - Теодор Траянов
И нивга веч! Но сещам ти тъгата на първий нощен час в тъжовний дъх, в далечния привет от самотата, що вей из мрачни папрати и мъх. И нивга веч! Но сещам ти тъгата на първата...
Безутешност - Теодор Траянов
В какво ще търсим с тебе пак утеха, в присторен сън и в спомен ли любим? А страдаме — сърца ни изгореха без пламък. — Ний видяхме само дим. Живот без сянка вече ни очаква...
Черно цвете - Теодор Траянов
Запей ми песни недопети, запей за радост без звезди, за черното отровно цвете, що цъфва в горестни гърди. Запей ми тъй! Засмукан корен ти с детски пръсти изтръгни, тогава...
Колебание - Теодор Траянов
Защо сърцето ни тъй скритом плаче, а облаци забулват поглед благ или гори под сведени клепачи на странна болка молещят здрак? Предсещаме ли свойта близка напаст, та помощ...
ЙОВ - Йоан Александру
Изгубил и последния си син, повярва Йов: от днес смъртта утеха ще му бъде. Със нея се сближи, започна мъката си да споделя. Реши, че друг живот го чака: без рискове, съвети...
КАМЪК В ДУШАТА - Бети Алвер
Обясни ми що за отблясък се мярка в сумрака? Ох, успокой ми душата, по-тъмна от стара шлака. Кажи, нима никога вече трева за мен не ще никне – да ми олеква? Наистина ли никога...
ХРОНИКА - Бети Алвер
Родов герб с отпечатани гайда и нож остър. Дедите ми – селяците, зидари, орачи – в ковачница, желязо дори смилат. На чашка – благи приятели. В гняв – с кръв и вино – еднакво...
Не умът ми не е помрачен - Бети Алвер
Не умът ми не е помрачен, нито съм жертва пред олтар. Тялото ми – невидим хотел - скелет, а не другар. Асансьори, врати, коридори – вътре стаи, огледала, стълби. Стоя и с...
Под зла звезда остана неразбран - Бети Алвер
Под зла звезда остана неразбран. Мечти – до смърт изстрадани. Кръвта ти ври като кипящ метал, макар неразтопен в жив пламък. Съвсем без нищо си! А сръчни длани безпомощни...
СЪЛЗИТЕ КАПЯТ ГОРЕЩИ - Бети Алвер
Тежко се стича восък по свещите. В огледало отвъдно се взирам вещо. На смъртното ложе – от глава до петите, ръцете ми скръстени, устните свити. Съседи, роднини – покрай стените...