Тъжни стихотворения
В тази категория има 71 стихотворения, разпределени в 8 страници.
Есенен сън - Теодор Траянов
Умира в бледен запад кротка есен, на зимна нощ се сянката черней, една ръка тук вейките люлей, едно сърце допява свойта песен. И плахо трепет сетен тих полъхва, посърнал милва...
Надежда - Теодор Траянов
Тъмнозелени облаци долитат, разперват мудно мрачни ветрила, по лесове и мъртвите поля венци от вопли и мъгли заплитат. Безсълзен плач брезите кротко люшка, що спомнят си сломени...
Кристален звън - Теодор Траянов
Разсипва се далек из висините на сетните лъчи кристалний звън, в полето пусто сепнати брезите наново тънат в тежкия си сън. Вълни на горест, мрак и запустение без шум заливат...
Пред есенната нощ - Теодор Траянов
Над вечерния друм на вечер свежа опиянени висини блестят; сърце, в което бърже зрей копнежа, очи, в които облаци летят! За първа нощ небето се приготвя, на вейка сетен славей...
Есенен ден - Теодор Траянов
Тайнствен говор в глухо шумоление, потисната печал: в усоен кът задрямал вир почива, уморени отсенки и листа на него спят. Под златолистен свод отеква кобен, тих плясък на...
Ода - Теодор Траянов
Заспа посърналият лес; тъжовни гнезда мълчат по клонища безлистни, унесен чувам отгласа на песни, изпети в майски сън. Приидват тънките вълни на тихо, невкусено блаженство...
Прояснение - Теодор Траянов
За две души оттук е тесен избраний път към белий мир, но всеки сам и с чиста песен ще стигне края най-подир! Там брат ще подаде десница на свойта страдала сестра, в сърцата...
Далек си ти - Теодор Траянов
Далек си ти, но днес съдба жестока над гроб забравен мислите ни сле, венец открои се сред вис дълбока и немощ сепна нашите криле. И в горест отчуждени, всеки слага увехнал...
Вярващ слепец - Теодор Траянов
Предсетих в теб доброта безбрежна, не враг любим, а ласкава сестра, за горест — благата утеха нежна, милувката на майската зора. И нека сещам твойте пръсти меки как тайно...
Старинен романс - Теодор Траянов
Безследно глъхне мойта песен, нечута все от теб, като молба на скръбна есен на безконечна степ. Понесено в нощта трепери молитвено ела, то нивга отглас не намери в студената...