Тъжни стихотворения
В тази категория има 71 стихотворения, разпределени в 8 страници.
Скитнишка песен - Теодор Траянов
Бързат облаците бели на прозирни редове, ведър химн вълни залели влачат тежки ледове! Жива пролет! Звън оглася полуснежното поле, ангел сноп лъчи разнася, вредом радост разпиле...
Освободеният роб - Теодор Траянов
Поглеждам смутено назад, назад към редицата черна, полъхва из спомени хлад и образ забравен се мерна. Там сявга сред вражески стаи събуждах се в немощ, в омрази, пред портите...
Забрава - Теодор Траянов
Забрава! Зная днес къде е целебния ти извор чист, през сън на дъното синее огледана следбурна вис. Из отразени небосклони — поляни тихи без бразди — сълза когато се отрони...
Кипариси - Теодор Траянов
Зад тъмен строй от кипариси сънни на мъртва обич билките цъфтят, сълзите, капки кръв у златен съд, отсекват блясък тих в очи бездънни. Из тъмното мълчание отлитва задгробен...
Брегът на смъртта - Теодор Траянов
Из тъмнината гробници белеят и кипариси в тъмен сън мълчат, вълни притихнали едвам се леят и скелета на мъртва скръб влекат. Из тях ни стон, ни въпъл се не чува, безстрастно...
Зимна нощ - Теодор Траянов
Нощта е неземно печална, нощта е по-тъмна от смърт, напразно за ласка прощална разкрива таинствена гръд. Сънят й е ледна пустиня, но нейният шепот е плам, тя тлее, самотна...
Зимен заник - Теодор Траянов
Студеното слънце печално изпрати към снежни пустини прощален завет, припламнаха сини висулки от лед, тих повей натегнали вейки поклати. Към снежни пустини с прощален завет...
Есенни терцини - Теодор Траянов
Замлъкнал вятърът подхваща песен странна, нощта повлича пак наежени крилата, трепери негде болка, мигом замълчана. Врата изкъртена се хласка в тъмнината и глухо удари след...
Смърт - Теодор Траянов
Потъва есенния ден последен, зад приказни далечни планини, по черните безкрайни равнини отпадат сънища със образ бледен. Из мрачините вятърът понесен, замлъкне, ту подхване...
Последна есенна вечер - Теодор Траянов
Забулената обгоряла есен разстила в равнините ледна вечер, прехвръква плахо като чужд снегът; дълбоко някъде във лес далечен талазите на есента шумят. Като словата верни в...